амонячен
[ɐmoˈnʲat͡ʃɛn]
амонячен значение:
Какво е амонячен? Който се отнася до амоняка, съдържа амоняк или е получен от него.
1. (химия) Който се отнася до амоняка, съдържа амоняк или е получен от него.
2. (бит) Който е характерен за амоняка (обикновено за миризма).
- Ударение
- амоня̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- а-мо-ня-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- амонячни
Примери за използване на амонячен
(химия)
- В лабораторията се усещаше остра амонячна миризма.
- Използваха амонячна селитра за наторяване на почвата.
(бит)
- Въздухът имаше тежък, амонячен привкус.
Как се пише амонячен
Грешни изписвания: амонячън, амунячен, амониечен
Думата се пише с променливо я. Когато ударението не пада върху гласната или е последвана от мека сричка (както е в множествено число – амоня̀чни), в съвременния книжовен език се запазва я, за разлика от правилото за променливото 'я' при други думи, тъй като тук коренът е чужд.
Етимология
Произход:Древногръцки
Оригинална дума:ammoniakos
Произлиза от старогръцкото 'ammoniakos', свързано с храма на бог Амон в Либия, където за първи път са добивани амониеви соли (нишадър) от камилски тор. В българския език навлиза чрез западноевропейските езици и руски (аммиак).
Употреба
Чести словосъчетания:
- амонячна сода
- амонячна селитра
- амонячен разтвор
- амонячни изпарения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
