анагност
[ɐnɐgˈnɔst]
анагност значение:
Какво е анагност? Църковен четец; лице от най-ниската степен на църковния клир в Православната църква, което чете богослужебни текстове (Апостол, паремии) по време на служба.
1. (религия) Църковен четец; лице от най-ниската степен на църковния клир в Православната църква, което чете богослужебни текстове (Апостол, паремии) по време на служба.
- Ударение
- анагно̀ст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-наг-ност
- Род
- мъжки
- Мн. число
- анагности
Примери за използване на анагност
(религия)
- Младият анагност прочете ясно и тържествено откъса от Светото писание.
Синоними на анагност
Как се пише анагност
Грешни изписвания: анъгност, анагнуст
Пише се с 'а' в началото и 'о' в последната сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀναγνώστης (anagnostes)
Директна заемка от гръцки език, означаваща 'четец'. В ранното християнство и православието терминът се утвърждава като название на най-ниската степен в църковната йерархия.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
