анализъм
[ɐnɐliˈzɤm]
анализъм значение:
Какво е анализъм? Лингвистично явление, при което граматичните отношения между думите в изречението се изразяват чрез служебни думи (предлози, съюзи, частици) и словореда, а не чрез промяна на формата на думата (падежни окончания). Характерен е за новобългарския език за разлика от старобългарския.
1. (езикознание) Лингвистично явление, при което граматичните отношения между думите в изречението се изразяват чрез служебни думи (предлози, съюзи, частици) и словореда, а не чрез промяна на формата на думата (падежни окончания). Характерен е за новобългарския език за разлика от старобългарския.
- Ударение
- анали'зъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-на-ли-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на анализъм
(езикознание)
- Загубата на падежните форми и развитието на предложната система са прояви на засилващия се анализъм в историята на българския език.
- Английският и българският език се характеризират с висок процент на анализъм.
Синоними на анализъм
Антоними на анализъм
Как се пише анализъм
Грешни изписвания: анализам, анълизъм, аналйзъм
Наставката е '-изъм', а не '-изам'. В края на думата след съгласна се пише 'ъ', когато е под ударение или в суфикса '-изъм'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:analytisme
Терминът е производен от 'анализ', от гръцкото 'analysis' (разграждане), с наставка '-изъм'. В лингвистиката описва типологична характеристика на езика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езиков анализъм
- развитие на анализъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
