анти
[ˈanti]
анти значение:
Какво е анти? Древно племенно обединение на славяни, населявало земите между реките Днестър и Днепър (и по-наизток) през IV–VII век. Считат се за едни от предците на източните и част от южните славяни (включително българите).
1. (история) Древно племенно обединение на славяни, населявало земите между реките Днестър и Днепър (и по-наизток) през IV–VII век. Считат се за едни от предците на източните и част от южните славяни (включително българите).
- Ударение
- а̀нти
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти
- Род
- няма
- Мн. число
- само множествено число (pluralia tantum)
Примери за използване на анти
(история)
- Антите са воювали както с Византия, така и с аварите.
- Според византийските хроники, антите и славините имали сходен език и обичаи.
Как се пише анти
Грешни изписвания: антй
Думата се пише с и в края. Като историческо наименование на народ се пише с малка буква, освен в началото на изречение (за разлика от съвременните етноси, където практиката варира, но в исторически контекст се третират като общ съществителни в мн.ч., макар често да се капитализират в специализирана литература).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Antēs / Antae
Наименованието се среща във византийски и готски извори (Йорданес, Прокопий Кесарийски). Вероятно от ирански произход (ant- 'край, ъгъл') или славянски (*vęt- 'голям, велик'?), използвано за обозначаване на източната група южни славяни.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
