антимон
[ɐntiˈmɔn]
антимон значение:
Какво е антимон? Химичен елемент от групата на металоидите със символ Sb и атомен номер 51; крехко вещество със сребристобял цвят и метален блясък, което се използва в сплави за повишаване на твърдостта.
1. (химия) Химичен елемент от групата на металоидите със символ Sb и атомен номер 51; крехко вещество със сребристобял цвят и метален блясък, което се използва в сплави за повишаване на твърдостта.
- Ударение
- антимо̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти-мон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на антимон
(химия)
- Антимонът се използва в производството на печатарски букви.
- Открити са залежи на руди, богати на олово и антимон.
Как се пише антимон
Грешни изписвания: антемон, антимом, Антймон, Антимун
Думата се изписва с 'и' във втората сричка и завършва на 'н'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:antimonium
Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици от средновековния латински термин 'antimonium'. Предполага се, че коренът може да има арабски произход ('al-ithmīd' – името на антимоновия сулфид).
Употреба
Чести словосъчетания:
- антимонова руда
- чист антимон
- сплав с антимон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
