Dumite-BG – онлайн речник за българския език

антропотеизъм

[ɐntropoteˈizɐm]

антропотеизъм значение:

Какво е антропотеизъм? Приписване на човешка форма, същност или характеристики на боговете; представата, че боговете са по същество възвеличени хора.

1. (религия/философия) Приписване на човешка форма, същност или характеристики на боговете; представата, че боговете са по същество възвеличени хора.
2. (теология) Вярване, че човешката природа може да се обожестви или че божественото се проявява чрез човека.
Ударение
антропотеѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-тро-по-те-и-зъм
Род
мъжки
Мн. число
антропотеизми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на антропотеизъм

(религия/философия)
  • Античната митология често се характеризира с ярък антропотеизъм, където боговете изпитват човешки страсти.
(теология)
  • Някои мистични учения проповядват форма на антропотеизъм, според която човекът е спящ бог.

Синоними на антропотеизъм

Как се пише антропотеизъм

Грешни изписвания: антропотейзъм, антропутеизъм, антрупотеизъм, антропотеизам
Думата завършва на -изъм, което е стандартно окончание за съществителни от чужд произход, означаващи течения или учения. Буквата и се запазва и не преминава в й.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἄνθρωπος (anthropos) + θεός (theos)
Терминът е съставен от старогръцките думи 'anthropos' (човек) и 'theos' (бог). Въведен е за обозначаване на религиозни или философски концепции, свързващи човешката природа с божествената.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозен антропотеизъм
  • античен антропотеизъм

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.