апозиция
[ɐpoˈzit͡sijɐ]
апозиция значение:
Какво е апозиция? Синтактично свързване, при което едно съществително име (или именна група) пояснява друго, като стои непосредствено до него, за да го определи по-точно; приложение.
1. (езикознание) Синтактично свързване, при което едно съществително име (или именна група) пояснява друго, като стои непосредствено до него, за да го определи по-точно; приложение.
2. (биология) Наслояване на нови пластове върху съществуваща структура (напр. при растежа на клетъчната стена).
- Ударение
- апозѝция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-зи-ция
- Род
- женски
- Мн. число
- апозиции
Примери за използване на апозиция
(езикознание)
- В израза 'лекар хирург', думата 'хирург' е в апозиция.
- Апозицията често се отделя със запетаи, когато функционира като обособено приложение.
(биология)
- Растежът на клетъчната обвивка става чрез апозиция.
Синоними на апозиция
Как се пише апозиция
Грешни изписвания: апоззиция, опозиция, апузиция, апозйция, апозицйя
Думата се изписва с едно п, за разлика от латинския оригинал. Да не се бърка с опозиция.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:appositio
От латинското *appositio* (прибавяне, долепяне), през френски *apposition* или немски *Apposition*.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
