апострофиране
[ɐpostroˈfirɐnɛ]
апострофиране значение:
Какво е апострофиране? Действието на прекъсване на говорещия с цел да се възрази, да се направи остра бележка или да се оспори казаното.
1. (разговорно / публична реч) Действието на прекъсване на говорещия с цел да се възрази, да се направи остра бележка или да се оспори казаното.
2. (лингвистика / техническо) Поставяне на знак апостроф в текст.
- Ударение
- апострофѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-пос-тро-фи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- апострофирания
Примери за използване на апострофиране
(разговорно / публична реч)
- Постоянното апострофиране на опонента направи дебата неконструктивен.
- Тя не търпеше апострофиране, докато излагаше тезата си.
(лингвистика / техническо)
- Правилното апострофиране в английския език затруднява начинаещите.
Синоними на апострофиране
Антоними на апострофиране
Как се пише апострофиране
Грешни изписвания: апострофиръне, опострофиране, апустрофиране, апоструфиране, апостровиране, апострофйране
Думата завършва на наставката -ане за отглаголни съществителни имена. Пише се с а в началото (не 'о').
Етимология
Произход:Френски / Гръцки
Оригинална дума:apostropher / apostrophe
От глагола 'апострофирам', който идва от френското 'apostropher', възхождащо към старогръцкото 'apostrophé' (обръщане настрани).
Употреба
Чести словосъчетания:
- грубо апострофиране
- непрекъснато апострофиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
