Dumite-BG – онлайн речник за българския език

астеничен

[astɛˈnit͡ʃɛn]

астеничен значение:

Какво е астеничен? Който се отнася до астения (слабост); характеризиращ се с тънко, слабо телосложение, тесен гръден кош и издължени крайници.

1. (медицина/анатомия) Който се отнася до астения (слабост); характеризиращ се с тънко, слабо телосложение, тесен гръден кош и издължени крайници.
Ударение
астенѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ас-те-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
астенични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на астеничен

(медицина/анатомия)
  • Пациентът е с астеничен хабитус и ниско кръвно налягане.
  • Астеничният тип хора често имат ускорен метаболизъм.

Синоними на астеничен

Антоними на астеничен

Как се пише астеничен

Грешни изписвания: астиничен, астенйчен

Пише се с е във втората сричка (от корена астен-).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀσθένεια (astheneia)
От гръцкото astheneia (слабост, липса на сила), образувано от a- (без) и sthenos (сила). В българския навлиза чрез международната медицинска терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • астеничен тип
  • астеничен синдром
  • астенична конструкция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.