Dumite-BG – онлайн речник за българския език

атаман

[ataˈman]

атаман значение:

Какво е атаман? Висш военен и административен предводител на казашките войски или на отделни казашки общности в Русия и Украйна в миналото.

1. (история) Висш военен и административен предводител на казашките войски или на отделни казашки общности в Русия и Украйна в миналото.
2. (преносно) Главатaр на разбойническа банда или въоръжена група (често с негативен оттенък).
Ударение
атама'н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-та-ман
Род
мъжки
Мн. число
атамани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на атаман

(история)
  • Атаманът вдигна сабята си и войската потегли в атака.
  • Запорожките казаци избираха своя атаман на общо събрание.
(преносно)
  • Той се държеше като атаман на квартална банда.

Как се пише атаман

Грешни изписвания: отоман, атъман, атамън
Пише се с две букви „а“ – атаман. Не бива да се бърка с „отоман“ (османлия).

Етимология

Произход:Тюркски / Руски
Оригинална дума:ataman
Думата произлиза от тюркските езици (вероятно от *odoman* – водач на 10 000 души, или от *ata* – баща). В българския език навлиза през руски, където се използва за казашки предводител.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кошови атаман
  • казашки атаман

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.