балалайка
[ba.la.laj.kɐ]
балалайка значение:
Какво е балалайка? Руски народен струнен музикален инструмент с триъгълен корпус и три струни, на който се свири чрез дърпане (щипане) на струните.
1. (музика) Руски народен струнен музикален инструмент с триъгълен корпус и три струни, на който се свири чрез дърпане (щипане) на струните.
2. (преносно (разг.)) Човек, който говори много и безсъдържателно; дрънкало.
- Ударение
- балала̀йка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-ла-лай-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- балалайки
Примери за използване на балалайка
(музика)
- В оркестъра ясно се чуваше звънливият глас на балалайката.
- Той се научи да свири на балалайка докато живееше в Москва.
(преносно (разг.))
- Не го слушай този, голяма е балалайка.
Антоними на балалайка
Как се пише балалайка
Грешни изписвания: балайка, бололайка, бълалайка, балълайка, балалъйка, балалаика
Думата се пише с три букви а и й в третата сричка. Да не се бърка с двойно л.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:балалайка
Заемка от руски език. Произходът вероятно е звукоподражателен (свързан с 'балаболить' - дрънкам, говоря празни приказки) или от тюркски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свиря на балалайка
- струни за балалайка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
