барон
[bɐˈrɔn]
барон значение:
Какво е барон? Благородническа титла в Западна Европа, стояща в йерархията по-ниско от виконт и по-високо от рицар; лице, носещо тази титла.
1. (История и общество) Благородническа титла в Западна Европа, стояща в йерархията по-ниско от виконт и по-високо от рицар; лице, носещо тази титла.
2. (Преносно (разговорно)) Влиятелна личност с голяма власт в определена сфера (обикновено в икономиката или престъпния свят).
- Ударение
- баро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-рон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- барони
Примери за използване на барон
(История и общество)
- Баронът притежаваше обширни земи в околността.
- Титлата барон в Англия е най-ниската степен на перството.
(Преносно (разговорно))
- Наркобаронът беше задържан при специализирана акция.
- Петролните барони контролират цените на пазара.
Синоними на барон
Антоними на барон
Как се пише барон
Грешни изписвания: бърон, барун
Думата се пише с 'а' и 'о', без удвояване на съгласни.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:baron
От старофренски 'baron', което произлиза от къснолатинското/франкското 'baro' (свободен човек, воин). В българския език думата навлиза от западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цигански барон
- петролен барон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
