Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безапелативен

[bɛzapɛlaˈtivɛn]
Ударение
безапелатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-а-пе-ла-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
безапелативни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише безапелативен

Грешни изписвания: безапилативен, безапелотивен, безъпелативен, безапелътивен, безапелатйвен
Думата се изписва с две е-та в корена (-апел-). Правописът следва етимологията от апел (зов, обжалване).

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:appel / appellatio
Заемка чрез западноевропейските езици (френски sans appel). Образувана от българската префиксална морфема 'без-' и корена 'апелативен' (отнасящ се до обжалване), произлизащ от латинското appellatio (обръщение, жалба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безапелативен тон
  • безапелативна победа
  • безапелативно доказателство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.