Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безбожнически

[bɛzˈbɔʒnit͡ʃɛski]

безбожнически значение:

Какво е безбожнически? Който е присъщ на безбожник; който изразява липса на вяра или неуважение към религията.

1. (религия/етика) Който е присъщ на безбожник; който изразява липса на вяра или неуважение към религията.
Ударение
безбòжнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-бож-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
безбожнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безбожнически

(религия/етика)
  • Неговите безбожнически възгледи скандализираха консервативното общество.
  • Водеха безбожнически живот, отдаден само на удоволствия.

Синоними на безбожнически

Антоними на безбожнически

Как се пише безбожнически

Грешни изписвания: безбожнечески, безбужнически, безбожнйчески, безбожническй
Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно, произлизащо от съществителното безбожник с наставката -ески/-чески.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:безбожник
Производна дума от съществителното 'безбожник' (човек без вяра в Бога), образувана с наставката '-ески'/' -чески'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безбожнически дела
  • безбожнически думи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.