безверник
[bɛzˈvɛrnik]
безверник значение:
Какво е безверник? Човек, който няма религиозна вяра; атеист или човек, отхвърлил общоприетите догми.
1. (Религия) Човек, който няма религиозна вяра; атеист или човек, отхвърлил общоприетите догми.
- Ударение
- безвѐрник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-вер-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безверници
Примери за използване на безверник
(Религия)
- В миналото са го наричали безверник заради научните му възгледи.
- Той живее като безверник и не посещава храм.
Как се пише безверник
Грешни изписвания: бесверник, безвърник, безвернйк
Представката е без- (винаги се пише със з). Коренът е с е (от променливо я във вяра), защото след него има сричка с и (безверник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Словообразуване от представката 'без-', корена 'вер' (от вяра) и наставката за деятел '-ник'. Калка или аналог на гръцкото 'atheos'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
