Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безволен

[bɛzˈvɔlɛn]

безволен значение:

Какво е безволен? Който няма собствена воля, лесно се поддава на чуждо влияние; слабохарактерен.

1. (пряко) Който няма собствена воля, лесно се поддава на чуждо влияние; слабохарактерен.
Ударение
безво̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-во-лен
Род
мъжки
Мн. число
безволни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безволен

(пряко)
  • Той беше безволен човек и винаги се съгласяваше с решенията на другите.
  • Безволното поведение на ръководителя доведе до хаос в екипа.

Антоними на безволен

Как се пише безволен

Грешни изписвания: безвулен
Представката е без- (а не *бес-), тъй като в българския език представките не се променят според следващия звук при писане, макар да се обеззвучават при изговор. Коренът е воля, затова се пише с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + воля
Образувано от предлога *без* и съществителното *воля* с наставка *-ен*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безволен човек
  • безволна марионетка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.