Dumite-BG – онлайн речник за българския език

беззаконие

[bɛzzɐˈkɔniɛ]

беззаконие значение:

Какво е беззаконие? Липса на законност; състояние, при което не се спазват или грубо се нарушават законите и правните норми.

1. (общо) Липса на законност; състояние, при което не се спазват или грубо се нарушават законите и правните норми.
2. (преносно) Извършване на неморална, престъпна или силно осъдителна постъпка.
Ударение
беззако̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-за-ко-ни-е
Род
среден
Мн. число
беззакония
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беззаконие

(общо)
  • Страната беше обхваната от пълно беззаконие и анархия.
  • Гражданите протестираха срещу полицейското беззаконие.
(преносно)
  • Това, което извършиха с природния парк, е истинско беззаконие.
  • Търпението ми към твоите беззакония се изчерпа.

Антоними на беззаконие

Как се пише беззаконие

Грешни изписвания: безаконие, беззъконие, беззакуние, беззаконйе
Пише се с двойно з, защото представката без- завършва на з, а коренът закон започва със з.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безьзакониѥ
Образувано по морфологичен начин чрез префикса 'без-' (липса) и корена 'закон' със суфикс '-ие'. Калка на гръцкото 'anomia'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цари беззаконие
  • пълно беззаконие
  • върша беззакония

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.