безконечен
[bɛskoˈnɛtʃɛn]
безконечен значение:
Какво е безконечен? Който няма край в пространството или времето; безпределен.
1. (пряко) Който няма край в пространството или времето; безпределен.
2. (преносно) Който продължава твърде дълго и досажда; непрекъснат.
- Ударение
- безконѐчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-ко-не-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безконечни
Примери за използване на безконечен
(пряко)
- Пред погледа им се простираше безконечната степ.
- Вселената изглежда безконечна.
(преносно)
- Уморих се от техните безконечни спорове.
- Безконечните дъждове наводниха реколтата.
Синоними на безконечен
Как се пише безконечен
Грешни изписвания: бесконечен, безкунечен
Представката е без- (безконечен). Въпреки че при изговор пред беззвучния съгласен 'к' се чува 'с' (обеззвучаване), правописно представката се запазва във вида си без- според морфологичния принцип.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + конец
Морфологична деривация в българския език (или калка от руски/църковнославянски) от предлога 'без' и съществителното 'конец' (край), със суфикс -ен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безконечен спор
- безконечна върволица
- безконечен ред
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
