безначален
[bɛznatʃalɛn]
безначален значение:
Какво е безначален? Който няма начало във времето; вечен, извечен.
1. (книжовно) Който няма начало във времето; вечен, извечен.
2. (рядко) Който няма ръководител или началство; безвластен.
- Ударение
- безнача'лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-на-ча-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безначални
Примери за използване на безначален
(книжовно)
- Бог се описва като безначален и безкраен.
- Вселената в някои теории се разглежда като безначална.
(рядко)
- Останаха в безначално положение след напускането на директора.
Синоними на безначален
Антоними на безначален
Как се пише безначален
Грешни изписвания: бесначален, безнъчален, безначълен
Представката е без-. Тъй като 'н' е сонорен съгласен звук, 'з' не се обеззвучава при писане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:начало
Словообразуване от представка 'без-' и корен 'начал-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безначален Бог
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
