безобразие
[bɛzoˈbraziɛ]
безобразие значение:
Какво е безобразие? Постъпка или действие, което е в разрез с моралните норми, реда или приличието; нещо възмутително.
1. (пряко) Постъпка или действие, което е в разрез с моралните норми, реда или приличието; нещо възмутително.
2. (разговорно) Нещо много лошо, грозно или неуместно (като качество).
- Ударение
- безобра'зие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-зо-бра-зи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безобразия
Примери за използване на безобразие
(пряко)
- Това, което направиха на тържеството, беше пълно безобразие.
- Да искаш толкова пари за тази услуга е безобразие!
(разговорно)
- Времето навън е истинско безобразие.
Антоними на безобразие
Как се пише безобразие
Пише се с е (без-) и о (образ). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образ
Производно от 'без' (липса) + 'образ' (вид, лице, приличие). Буквално означава 'липса на образ', т.е. нещо, което няма човешки облик, нещо грозно или морално неприемливо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възмутително безобразие
- търпя безобразия
Фразеологизми:
- до безобразие
