Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безосновен

[bɛzosnovɛn]

безосновен значение:

Какво е безосновен? Който няма основа, причина или доказателства; който не се опира на факти.

1. (пряко) Който няма основа, причина или доказателства; който не се опира на факти.
Ударение
безосно̀вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-ос-но-вен
Род
мъжки
Мн. число
безосновни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безосновен

(пряко)
  • Обвиненията срещу него се оказаха напълно безосновни.
  • Нейният страх беше безосновен, тъй като опасността беше отминала.

Антоними на безосновен

Как се пише безосновен

Грешни изписвания: безосновна, безусновен, безоснувен
При образуване на формите за женски, среден род и множествено число (безосновна, безосновно, безосновни) се пише едно н, тъй като коренът на думата 'основа' завършва на гласна, а наставката е -ен, а не -нен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:основа
Образувана чрез префикса 'без-' и съществителното 'основа' + суфикс '-ен'. Калкира чужди модели като 'unfounded' или 'groundless'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безосновно твърдение
  • безосновен страх

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.