безочен
[bɛˈzɔt͡ʃɛn]
безочен значение:
Какво е безочен? Който постъпва или говори без чувство за срам; крайно нахален, дързък и нагъл.
1. (пряко) Който постъпва или говори без чувство за срам; крайно нахален, дързък и нагъл.
- Ударение
- безо̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-зо-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безочни
Примери за използване на безочен
(пряко)
- Той изрече безочна лъжа пред всички.
- Поведението му беше толкова безочно, че никой не посмя да му възрази.
Как се пише безочен
Грешни изписвания: безучен
Втората гласна е о (от корена очи).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:очи
Образувано от *без* + *очи* (в смисъла на 'лице', 'срам'). Сравни с израза 'нямам очи да погледна някого'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безочна лъжа
- безочно поведение
- безочен тип
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
