Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безпомощен

[bɛspoˈmɔʃtɛn]

безпомощен значение:

Какво е безпомощен? Който не е в състояние да си помогне сам; слаб, немощен, зависим от другите.

1. (пряко) Който не е в състояние да си помогне сам; слаб, немощен, зависим от другите.
2. (преносно) Който изразява липса на умение, средство или възможност за действие.
Ударение
безпòмощен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-по-мо-щен
Род
мъжки
Мн. число
безпомощни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпомощен

(пряко)
  • Възрастният човек се чувстваше напълно безпомощен без очилата си.
  • Бебето е безпомощно същество, което разчита изцяло на родителите си.
(преносно)
  • Той хвърли безпомощен поглед към журито.
  • Аргументите му бяха безпомощни пред фактите.

Антоними на безпомощен

Как се пише безпомощен

Грешни изписвания: беспомощен, безпумощен, безпомущен
Представката е без-. Въпреки че при изговор пред беззвучната съгласна 'п' звукът 'з' се обеззвучава до 'с', правописът запазва морфологичния строеж на думата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:помощ
Образувано от представката за липса 'без-' и съществителното 'помощ' с наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпомощно състояние
  • безпомощен поглед
  • чувствам се безпомощен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.