безправие
[bɛsˈpraviɛ]
безправие значение:
Какво е безправие? Липса на законност и гарантирани права; състояние, при което законите не се спазват или не съществуват.
1. (политика и право) Липса на законност и гарантирани права; състояние, при което законите не се спазват или не съществуват.
2. (пряко) Лишаване от права.
- Ударение
- безпра̀вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-пра-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безправия
Примери за използване на безправие
(политика и право)
- Годините на война доведоха до пълно безправие и хаос в държавата.
- Гражданите протестираха срещу полицейското безправие.
(пряко)
- Положението на робите се характеризира с пълно безправие.
Синоними на безправие
Антоними на безправие
Как се пише безправие
Грешни изписвания: бесправие, безпръвие, безправйе
Пише се с з (без-), въпреки че при изговор пред беззвучната съгласна 'п' се чува 'с' (обеззвучаване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + право
Словообразуване от представка 'без-' (липса) и съществителното 'право' + суфикс '-ие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно безправие
- политическо безправие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
