безпричинно
[bɛspriˈt͡ʃinːo]
безпричинно значение:
Какво е безпричинно? Без наличие на основание, повод или мотив; неоправдано.
1. (общо) Без наличие на основание, повод или мотив; неоправдано.
- Ударение
- безпричѝнно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-при-чин-но
Примери за използване на безпричинно
(общо)
- Той се разсмя безпричинно по време на събранието.
- Кучето лаеше безпричинно цяла нощ.
Синоними на безпричинно
Антоними на безпричинно
Как се пише безпричинно
Грешни изписвания: безпричино, беспричинно, безпрйчинно, безпричйнно, безпричинну
Пише се с з (представка без-) и двойно нн (едно от корена причин- и едно от наставката -н- за прилагателно, запазено в наречието).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Образувано от прилагателното 'безпричинен' (без + причина) + наречна наставка -о.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпричинно насилие
- безпричинно щастие
- обиждам безпричинно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
