безпътие
[bɛsˈpɤtiɛ]
безпътие значение:
Какво е безпътие? Безпътие е съществително, което означава състояние на загуба или липса на правилен път, както в буквален, така и в преносен смисъл. В буквален смисъл, безпътие се отнася до ситуация, в която няма ясно обозначен път или посока. В преносен смисъл, терминът може да опише състояние на неопределеност, объркване или загуба на посока в живота, например в личностно или професионално отношение.
1. Безпътие е съществително, което означава състояние на загуба или липса на правилен път, както в буквален, така и в преносен смисъл. В буквален смисъл, безпътие се отнася до ситуация, в която няма ясно обозначен път или посока. В преносен смисъл, терминът може да опише състояние на неопределеност, объркване или загуба на посока в живота, например в личностно или професионално отношение.
- Ударение
- безпъ̀тие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-пъ-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безпътия
Как се пише безпътие
Грешни изписвания: беспътие, безпатие, безпътйе
Представката без- се пише със з, въпреки че пред беззвучната п се обеззвучава при изговор (чува се беспътие).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + път
Образувано от представка *без-* и съществителното *път* с наставка *-ие*. Първоначално означава липса на физически път, впоследствие придобива преносно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морално безпътие
- духовно безпътие
- сред безпътието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
