безупречност
[bɛˈzuprɛt͡ʃnost]
безупречност значение:
Какво е безупречност? Качество на някого или нещо, което няма никакви недостатъци, грешки или поводи за критика; съвършенство.
1. (пряко) Качество на някого или нещо, което няма никакви недостатъци, грешки или поводи за критика; съвършенство.
- Ударение
- безу̀пречност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-у-преч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безупречност
(пряко)
- Нейната безупречност в работата ѝ спечели уважението на колегите.
- Безупречността на изпълнението впечатли журито.
Синоними на безупречност
Антоними на безупречност
Как се пише безупречност
Грешни изписвания: безупричност, безупречнос, безопречност, безупречнуст
Думата се пише слято. Втората гласна е у (от 'упрек'). Завършва на -ст, характерно за съществителни от женски род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + упрек
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'безупречен', което е съставено от предлога 'без', корена 'упрек' и наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морална безупречност
- техническа безупречност
- стилова безупречност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
