безхарактерен
[bɛsxaˈraktɛrɛn]
безхарактерен значение:
Какво е безхарактерен? Човек, който няма силна воля, твърди убеждения или изразена индивидуалност; лесно податлив на чуждо влияние.
1. (пряко) Човек, който няма силна воля, твърди убеждения или изразена индивидуалност; лесно податлив на чуждо влияние.
2. (преносно) Който е лишен от специфични, отличителни белези; безличен.
- Ударение
- безхара̀ктерен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-ха-рак-те-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безхарактерни
Примери за използване на безхарактерен
(пряко)
- Той е безхарактерен ръководител, който не смее да вземе решение.
- Безхарактерното поведение на политика разочарова избирателите.
(преносно)
- Сградата беше сива и безхарактерна.
- Изпълнението беше технично, но безхарактерно.
Синоними на безхарактерен
Антоними на безхарактерен
Как се пише безхарактерен
Грешни изписвания: бесхарактерен, безхърактерен, безхаръктерен
Представката без- се пише винаги със з, независимо че пред беззвучната съгласна х се обеззвучава при изговор (/бес-/).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + характер
Образувана от предлога/представката 'без' и съществителното 'характер' (от гръцки 'character' - белег, черта).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безхарактерен човек
- безхарактерна постъпка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
