безцарствие
[bɛsˈt͡sartstviɛ]
безцарствие значение:
Какво е безцарствие? Период от време между управлението на двама владетели (царе), когато държавата няма законен държавен глава; междуцарствие.
1. (история / политика) Период от време между управлението на двама владетели (царе), когато държавата няма законен държавен глава; междуцарствие.
2. (преносно) Липса на ръководство, ред и законност; анархия.
- Ударение
- безца̀рствие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-цар-стви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безцарствия
Примери за използване на безцарствие
(история / политика)
- След смъртта на царя настъпи дълго и смутно безцарствие.
- Болярите се възползваха от безцарствието, за да разширят властта си.
(преносно)
- Във фирмата настъпи пълно безцарствие след напускането на директора.
- Държавата изпадна в хаос и безцарствие.
Синоними на безцарствие
Антоними на безцарствие
Как се пише безцарствие
Грешни изписвания: бесцарствие, безцърствие, безцарствйе
Въпреки че при изговор 'з' се обеззвучава пред 'ц', морфологичният принцип на правописа запазва представката 'без-' непроменена при писане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + цар
Образувано от предлога 'без', корена 'цар' и наставката '-ствие'. Калка или аналог на латинското 'interregnum'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
