безчестник
[bɛsˈt͡ʃɛstnik]
безчестник значение:
Какво е безчестник? Човек, който е лишен от чест, достойнство и морал; подлец, негодник.
1. (пряко) Човек, който е лишен от чест, достойнство и морал; подлец, негодник.
- Ударение
- безчѐстник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-чест-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безчестници
Примери за използване на безчестник
(пряко)
- Той се оказа пълен безчестник, като излъга своите партньори и открадна парите.
- Само един безчестник би посегнал на спестяванията на стари хора.
Синоними на безчестник
Антоними на безчестник
Как се пише безчестник
Грешни изписвания: бесчестник, безчесник, безчестнйк
Представката е без- (не се обеззвучава писмено пред беззвучни съгласни). Съгласната т в групата -стн- се пише, въпреки че често не се изговаря отчетливо.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьстъ
Образувана от префикса за отрицание 'без-', корена 'чест' (почит, достойнство) и наставката за деятел '-ник'. Думата еволюира, за да опише липсата на морални устои.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен безчестник
- пълен безчестник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
