бекярин
[bɛˈkʲarʲin]
бекярин значение:
Какво е бекярин? Неженен мъж, ерген (често употребявано в народен или шеговит контекст).
1. (разговорно / остаряло) Неженен мъж, ерген (често употребявано в народен или шеговит контекст).
- Ударение
- бекя'рин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-кя-рин
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бекяри
Примери за използване на бекярин
(разговорно / остаряло)
- Той остана стар бекярин и не създаде семейство.
- Събрали се трима млади бекяри в кръчмата.
Как се пише бекярин
Грешни изписвания: бекерин, бикярин, бекярйн
Пише се с я след к (мека съгласна).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bekâr
Заемка от турски език (bekâr), която на свой ред идва от арабски. В българския език е придобила наставката -ин за мъжки род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар бекярин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
