белег
[ˈbɛlɛk]
белег значение:
Какво е белег? Следа върху кожата от зараснала рана, изгорено или друго нараняване.
1. (медицина) Следа върху кожата от зараснала рана, изгорено или друго нараняване.
2. (общо) Характерна черта, признак или особеност, по която нещо се отличава или разпознава.
3. (пряко) Знак, поставен върху предмет за разпознаване.
- Ударение
- бѐлег
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-лег
- Род
- мъжки
- Мн. число
- белези
Примери за използване на белег
(медицина)
- На челото му имаше малък белег от детството.
- Раната заздравя, но остави грозен белег.
(общо)
- Това е ясен белег за настъпващата промяна.
- Липсата на апетит е белег на заболяване.
(пряко)
- Овчарят слагаше белег на ушите на овцете си.
Как се пише белег
Грешни изписвания: белек
Думата завършва на звучна съгласна г. Проверката се прави чрез формата за множествено число: белези (където 'г' преминава в 'з' поради палатализация) или членуваната форма белегът.
Етимология
Произход:Прабългарски
Оригинална дума:belgü
Старинна дума с тюркско-алтайски произход (срв. чагатайски *belgü* – знак, знамение). Сродна със старобългарското *бѣлѣгъ*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родилен белег
- отличителен белег
- белег на болестта
Фразеологизми:
- не давам белег на живот
- слагам белег
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
