Dumite-BG – онлайн речник за българския език

белея

[bɛˈlɛjɐ]

белея значение:

Какво е белея? Виждам се, откроявам се с белия си цвят; изглеждам бял.

1. (пряко) Виждам се, откроявам се с белия си цвят; изглеждам бял.
2. (физиология) Ставам бял (за коса или лице); побелявам.
Ударение
белѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бе-ле-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белея

(пряко)
  • В далечината белеят върховете на планината, покрити със сняг.
  • Платната на корабите белеят на хоризонта.
(физиология)
  • Косите му вече белеят от старост.

Антоними на белея

Как се пише белея

Грешни изписвания: беля (различно значение)
Да се различава от беля (премахвам кора). Белея (виждам се бял) е от I спрежение (той белее), докато беля е от II спрежение (той бели).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣлъ
Произлиза от прилагателното 'бял'. Наставката '-ея' е характерна за глаголи, означаващи проява на свойство или състояние (инхоативни глаголи).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белеят кости
  • снегът белее

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.