белокор
[bɛloˈkɔr]
белокор значение:
Какво е белокор? Който има бяла кора (най-често се отнася за дървета).
1. (ботаника) Който има бяла кора (най-често се отнася за дървета).
- Ударение
- белоко̀р
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-ло-кор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- белокори
Примери за използване на белокор
(ботаника)
- В далечината се виждаше самотна белокора бреза.
- Белокорите борове са рядко срещан вид в този регион.
Как се пише белокор
Грешни изписвания: бялокор, белукор, белокур
Думата е сложно прилагателно. Коренът 'бял' променя гласната си на 'е' пред съединителната гласна 'о' (бел-о-кор), следвайки правилото за променливото 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял + кора
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'бял' (с променливо 'я', преминало в 'е' пред съединителната гласна) и съществителното 'кора' чрез съединителната гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- белокора бреза
- белокор бор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
