бенедиктин
[bɛnɛdikˈtin]
бенедиктин значение:
Какво е бенедиктин? Католически монах от ордена на Свети Бенедикт, най-стария западен монашески орден.
1. (религия) Католически монах от ордена на Свети Бенедикт, най-стария западен монашески орден.
2. (кулинария) Силно ароматен билков ликьор, първоначално произвеждан от монаси от този орден.
- Ударение
- бенедиктѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-не-дик-тин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бенедиктини
Примери за използване на бенедиктин
(религия)
- Бенедиктините са известни с девиза си 'Ora et labora' (Моли се и работи).
- Манастирът е основан от странстващ бенедиктин през XII век.
(кулинария)
- След вечерята ни сервираха чаша бенедиктин.
Как се пише бенедиктин
Грешни изписвания: бенидиктин, бенедиктен, бенедйктин, бенедиктйн
Пише се с две е в началото (бене-) и и в суфикса.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Benedictinus
Произлиза от името на Свети Бенедикт Нурсийски (Benedictus), основател на ордена. Наставката -ин означава принадлежност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орден на бенедиктините
- ликьор бенедиктин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
