бенедиктинче
[bɛnɛdikˈtint͡ʃɛ]
бенедиктинче значение:
Какво е бенедиктинче? Умалителна форма на бенедиктинец; млад, малък или симпатичен монах от Бенедиктинския орден.
1. (пряко) Умалителна форма на бенедиктинец; млад, малък или симпатичен монах от Бенедиктинския орден.
2. (разговорно) Умалителна форма на бенедиктин (ликьор); малка бутилка или малко количество от напитката.
- Ударение
- бенедиктѝнче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-не-дик-тин-че
- Род
- среден
- Мн. число
- бенедиктинчета
Примери за използване на бенедиктинче
(пряко)
- В редиците на процесията се забелязваше едно младо бенедиктинче.
(разговорно)
- Сипа си едно бенедиктинче за отскок.
Как се пише бенедиктинче
Грешни изписвания: бенедиктенче, бенедйктинче, бенедиктйнче
Думата се пише с и във втората и четвъртата сричка (бенедиктинче), следвайки корена на думата бенедиктинец.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Benedictus
Произлиза от съществителното 'бенедиктинец' (член на католически монашески орден) или 'бенедиктин' (вид ликьор), което води началото си от латинското лично име Benedictus ('благословен'). В българския език е добавена умалителната наставка '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
