берачка
[beˈrat͡ʃkɐ]
берачка значение:
Какво е берачка? Жена, която бере плодове, зеленчуци, тютюн или други земеделски култури.
1. (професии) Жена, която бере плодове, зеленчуци, тютюн или други земеделски култури.
2. (техника) Машина или приспособление за бране на селскостопански култури.
- Ударение
- бера̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-рач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- берачки
Примери за използване на берачка
(професии)
- Група берачки на тютюн излязоха рано на полето.
- Тя е най-бързата берачка на рози в селото.
(техника)
- Новата гроздоберачка замени труда на десетки хора.
- Механизираната берачка за памук повиши ефективността.
Синоними на берачка
Как се пише берачка
Грешни изписвания: бирачка, беръчка
Коренът е бер- (от бера), затова се пише с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бьрати
Произлиза от глагола 'бера' + наставка '-ачка'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- берачка на ягоди
- берачка на тютюн
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
