Dumite-BG – онлайн речник за българския език

берилий

[bɛˈrilij]

берилий значение:

Какво е берилий? Химичен елемент от групата на алкалоземните метали със символ Be и атомен номер 4; твърд, лек, стоманеносив и токсичен метал.

1. (Химия) Химичен елемент от групата на алкалоземните метали със символ Be и атомен номер 4; твърд, лек, стоманеносив и токсичен метал.
Ударение
берѝлий
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-ри-лий
Род
мъжки
Мн. число
няма (веществено)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на берилий

(Химия)
  • Берилият се използва в сплави с медта за направа на пружини и инструменти, които не искрят.
  • Прахът от берилий е силно токсичен при вдишване.

Как се пише берилий

Грешни изписвания: берилии, берелий, Берйлий, Берилйй, Берилии
Окончанието е -ий, характерно за химични елементи (като натрий, калий). При членуване с пълен член се пише берилият, а с кратък – берилия.

Етимология

Произход:Старогръцки / Латински
Оригинална дума:βήρυλλος (beryllos)
Наименуван на минерала берил, от който е изолиран за първи път. Елементът е открит през 1798 г. от Луи Никола Воклен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • берилиев бронз
  • изотопи на берилий

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.