бесилка
[bɛˈsilkɐ]
бесилка значение:
Какво е бесилка? Съоръжение от дървени греди и въже с примка, използвано в миналото за изпълнение на смъртно наказание чрез обесване.
1. (пряко) Съоръжение от дървени греди и въже с примка, използвано в миналото за изпълнение на смъртно наказание чрез обесване.
2. (преносно) Смърт чрез обесване.
- Ударение
- бесѝлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-сил-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- бесилки
Примери за използване на бесилка
(пряко)
- Васил Левски увисва на бесилката край София.
- Осъденият беше отведен към ешафода, където се издигаше бесилката.
(преносно)
- Той беше осъден на бесилка.
Как се пише бесилка
Грешни изписвания: бесйлка
Пише се с 'е' в корена (от беся).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:беся
От глагола 'беся' + наставка -лка, обозначаваща уред или съоръжение за извършване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отивам на бесилката
- слагам си главата в бесилката
Фразеологизми:
- Плаче за бесилка
- Слагам си главата в бесилката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
