бесувам
[bɛˈsuvɐm]
бесувам значение:
Какво е бесувам? Викам, крещя и буйствам силно, намирайки се в състояние на силна ярост или възбуда.
1. (пряко) Викам, крещя и буйствам силно, намирайки се в състояние на силна ярост или възбуда.
- Ударение
- бесу̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бе-су-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на бесувам
(пряко)
- Тълпата бесуваше по улиците цяла нощ.
- Пияният започна да бесува и да чупи мебелите.
Как се пише бесувам
Грешни изписвания: бясувам, бесовам, бесувъм
Коренът на думата е свързан с 'бяс', но гласната не е под ударение в тази форма, затова се пише е (редукция на ятовата гласна не се прилага директно, но исторически е свързано с промяната я->е в безударна позиция при сродни думи).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсъ
Произлиза от съществителното 'бяс' (старобълг. бѣсъ - зъл дух, демон) + глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът бесува
- морето бесува
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
