библиоманче
[biblioˈmanc͡e]
библиоманче значение:
Какво е библиоманче? Човек (обикновено млад или с дребен ръст), който има слаба или симпатична страст към събирането на книги.
1. (пряко) Човек (обикновено млад или с дребен ръст), който има слаба или симпатична страст към събирането на книги.
- Ударение
- библиома̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- биб-ли-о-ман-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- библиоманчета
Примери за използване на библиоманче
(пряко)
- Той е истинско библиоманче, стаята му е пълна с книги от пода до тавана.
Синоними на библиоманче
Как се пише библиоманче
Грешни изписвания: бйблиоманче, библйоманче, библиуманче, библиомънче
Образува се от библиоман + -че.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:biblion + mania
Умалително от 'библиоман' (от старогръцки: biblion - книга и mania - лудост/страст). Наставката '-че' придава гальовен или леко ироничен нюанс.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
