Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бивакуване

[bivɐˈkuvɐnɛ]

бивакуване значение:

Какво е бивакуване? Действието по устройване и пребиваване във временен лагер (бивак) на открито, обикновено за нощуване при поход, експедиция или военна операция.

1. (туризъм/военно дело) Действието по устройване и пребиваване във временен лагер (бивак) на открито, обикновено за нощуване при поход, експедиция или военна операция.
Ударение
биваку̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
би-ва-ку-ва-не
Род
среден
Мн. число
бивакувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бивакуване

(туризъм/военно дело)
  • Бивакуването в националните паркове е разрешено само на определените за целта места.
  • След дългия преход войниците се подготвиха за бивакуване в гората.

Синоними на бивакуване

Как се пише бивакуване

Грешни изписвания: бивакувъне, биваковане, бйвакуване, бивъкуване
Думата се образува с наставката -уване (бивак-уване), а не -оване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бивакувам
Отглаголно съществително от 'бивакувам', което произлиза от 'бивак'. Коренът е френски (bivouac), вероятно с немски произход (Beiwache - допълнителна стража).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диво бивакуване
  • забранено бивакуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.