Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бижутерия

[biʒuˈtɛrijɐ]

бижутерия значение:

Какво е бижутерия? Художествен занаят и производство на накити от благородни метали и скъпоценни камъни или техни имитации.

1. (занаятчийство) Художествен занаят и производство на накити от благородни метали и скъпоценни камъни или техни имитации.
2. (търговия) Магазин или ателие, където се продават или изработват накити.
3. (събирателно) Съвкупност от накити; самите изделия.
Ударение
бижутѐрия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
би-жу-те-ри-я
Род
женски
Мн. число
бижутерии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бижутерия

(занаятчийство)
  • Изящната бижутерия изисква години обучение и прецизна ръка.
  • Българската бижутерия има дълбоки традиции още от времето на траките.
(търговия)
  • Тя влезе в близката бижутерия, за да поправи скъсаното си колие.
  • В центъра на града отвориха нова луксозна бижутерия.
(събирателно)
  • Тя носеше евтина пластмасова бижутерия, която не отиваше на тоалета ѝ.
  • Дамската му чанта беше пълна със скъпа бижутерия.

Как се пише бижутерия

Грешни изписвания: бижутерий, бижутериа, бежутерия, бйжутерия, бижотерия, бижутерйя
Думата завършва на -ия. При членуване не се удвоява т (не е 'бижутерията', а правилното е бижутерията).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:bijouterie
Заета от френската дума 'bijouterie', производна на 'bijou' (скъпоценност, накит). Коренът на думата 'bijou' вероятно има бретонски произход ('bizou' – пръстен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • евтина бижутерия
  • златна бижутерия
  • магазин за бижутерия
  • фалшива бижутерия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.