билка
[ˈbilkɐ]
билка значение:
Какво е билка? Растение или част от растение (цвят, лист, корен), което съдържа лечебни съставки и се използва в народната или научната медицина за приготвяне на лекарства и чайове.
1. (ботаника / медицина) Растение или част от растение (цвят, лист, корен), което съдържа лечебни съставки и се използва в народната или научната медицина за приготвяне на лекарства и чайове.
2. (преносно) Средство за лечение на душевна болка или страдание.
- Ударение
- бѝлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бил-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- билки
Примери за използване на билка
(ботаника / медицина)
- Баба ѝ береше мащерка и други лековити билки в планината.
- Лайката е една от най-популярните билки за успокояване.
(преносно)
- Времето е билка за всяка мъка.
Синоними на билка
Антоними на билка
Как се пише билка
Грешни изписвания: билга, Бйлка
Думата се пише с л. Проверката не се извършва чрез сродни думи с изпадащо 'л', тъй като коренът е стабилен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:былие
Произлиза от старобългарската дума *былие* (растение, трева), която е сродна с глагола *быти* (съм, съществувам), носеща първоначален смисъл на „това, което расте“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лечебна билка
- събирам билки
- отвара от билки
- планинска билка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
