Dumite-BG – онлайн речник за българския език

билник

[ˈbilnik]

билник значение:

Какво е билник? Книга, съдържаща описания на билки и лекове; лекарник.

1. (остаряло) Книга, съдържаща описания на билки и лекове; лекарник.
2. (ботаника/диалектно) Название на растението Дебелец (Sempervivum), използвано в народната медицина.
Ударение
бѝлник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бил-ник
Род
мъжки
Мн. число
билници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на билник

(остаряло)
  • Старият знахар пазеше един оръфан билник, наследен от дядо му.
  • В манастирската библиотека откриха ръкописен билник от 18 век.
(ботаника/диалектно)
  • Баба наложи раната с листо от билник.

Синоними на билник

Как се пише билник

Грешни изписвания: бйлник, билнйк
Пише се с и в корена (от биле).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:биле
Произлиза от думата 'биле' (билка) + наставка '-ник'. В старинната литература означава сборник.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.