Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бионичен

[bioniˈt͡ʃɛn]

бионичен значение:

Какво е бионичен? Който се отнася до биониката; създаден чрез принципите на биониката.

1. (наука) Който се отнася до биониката; създаден чрез принципите на биониката.
2. (медицина/техника) За изкуствен крайник или орган: който се управлява по електронен път, често чрез нервни импулси.
Ударение
бионѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
би-о-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
бионични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бионичен

(наука)
  • Учените разработват нови бионични очи за незрящи.
  • Бионичният дизайн на сградата имитира пчелна пита.
(медицина/техника)
  • Той използва бионична протеза за ръката си.
  • Бионичният човек вече не е само научна фантастика.

Синоними на бионичен

Антоними на бионичен

Как се пише бионичен

Грешни изписвания: беоничен, бйоничен, биуничен, бионйчен
Пише се с и в началото и о след него (чужд произход).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:bios
От 'бионика' (наука, прилaгаща биологични принципи в техниката), с корен от гръцки 'bios' (живот).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бионична ръка
  • бионичен протез
  • бионично око

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.