биполярен
[bipoʎarɛn]
биполярен значение:
Какво е биполярен? Който има два полюса (положителен и отрицателен).
1. (физика/техника) Който има два полюса (положителен и отрицателен).
2. (медицина/психиатрия) Свързан с психично разстройство, характеризиращо се с редуване на епизоди на мания и депресия.
3. (политика) Система на международни отношения, доминирана от два основни центъра на сила.
- Ударение
- биполя̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- би-по-ля-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- биполярни
Примери за използване на биполярен
(физика/техника)
- Биполярният транзистор е основен елемент в електрониката.
(медицина/психиатрия)
- Пациентът е диагностициран с биполярно афективно разстройство.
- Тя проявява признаци на биполярно поведение.
(политика)
- След Студената война светът престана да бъде биполярен.
Синоними на биполярен
Антоними на биполярен
Как се пише биполярен
Грешни изписвания: беполярен, бйполярен, бипулярен
Пише се с и в първата сричка (от латинската представка bi-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:bi- + polaris
Латинска префиксация 'bi-' (две, двойно) + 'polaris' (полярен, отнасящ се до полюс).
Употреба
Чести словосъчетания:
- биполярен модел
- биполярно разстройство
- биполярен транзистор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
