Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бирниче

[ˈbirnit͡ʃɛ]

бирниче значение:

Какво е бирниче? Малък или млад събирач на данъци (бирник).

1. (историческо) Малък или млад събирач на данъци (бирник).
2. (преносно) Иронично или пренебрежително название за човек, който постоянно събира пари или такси.
Ударение
бѝрниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бир-ни-че
Род
среден
Мн. число
бирничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бирниче

(историческо)
  • Край кмета подтичваше едно младо бирниче с тефтер в ръка.
(преносно)
  • Това досадно бирниче пак дойде да иска членския внос.

Синоними на бирниче

Как се пише бирниче

Грешни изписвания: бирничи, бйрниче, бирнйче
Думата е умалително съществително от среден род, образувано с наставката -че. В множествено число завършва на -та (бирничета).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бирник
Умалителна форма на думата 'бирник' (събирач на данъци). Коренът е свързан със старобългарския глагол 'бирати' (събирам) + наставка за деец '-ник' и умалителна наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • досадно бирниче
  • младо бирниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.