Dumite-BG – онлайн речник за българския език

биткаджия

[bitkɐˈd͡ʒijɐ]

биткаджия значение:

Какво е биткаджия? Човек, който обича да се бие, да участва в сбивания или да води спорове; побойник, скандалджия.

1. (Разговорно) Човек, който обича да се бие, да участва в сбивания или да води спорове; побойник, скандалджия.
2. (Пряко) Опитен, кален в битки войник (в остарял или ироничен контекст).
Ударение
биткаджѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бит-ка-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
биткаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на биткаджия

(Разговорно)
  • Старият биткаджия не пропускаше случай да покаже силата си.
  • В класа го знаеха като голям биткаджия, който вечно търси конфликти.
(Пряко)
  • Той беше стар биткаджия от фронта.

Антоними на биткаджия

Как се пише биткаджия

Грешни изписвания: биткажия, бйткаджия, биткъджия, биткаджйя
Наставката е -джия, а не -жия. Думата се пише с и след ж.

Етимология

Произход:Български / Турски
Оригинална дума:битка + -джия
Хибридна словоформа. Коренът е славянски/български ('битка'), към който е прибавен турският суфикс за деятел '-джия', характерен за разговорната реч.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стар биткаджия
  • уличен биткаджия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.