Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бияч

[biˈjat͡ʃ]

бияч значение:

Какво е бияч? Човек, който е склонен към физическа агресия, побойник.

1. (пряко) Човек, който е склонен към физическа агресия, побойник.
2. (разговорно) Наето лице за физическа саморазправа или сплашване; мутра, охранител с агресивни функции.
Ударение
бия̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
би-яч
Род
мъжки
Мн. число
биячи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бияч

(пряко)
  • В училището го знаеха като най-големия бияч в класа.
(разговорно)
  • Лихварят изпрати двама биячи да съберат дълговете му.

Антоними на бияч

Как се пише бияч

Грешни изписвания: биядж, биач, бйяч

Думата се пише с я след гласната и и завършва на звучна съгласна ч, която не се обеззвучава при изговор в края на думата, но трябва да се пише правилно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бия
Произлиза от глагола 'бия' + суфикс за деятел '-ач'. Думата е формирана на домашна почва.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • платен бияч
  • квартален бияч

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.